Във всеки един организъм водата играе ролята на разтворител, на химичен реагент, на среда за извършване на химични реакции. Тя осигурява транспорта на източници на енергия, ензими, хормони, биологично активни вещества, но също и отнасянето на токсични крайни продукти на обмяната. Не малка е ролята на водана като терморегулатор, а също и фактор за поддържане на определени обеми и налягане като кръвното, вътре очното, вътре мозъчното и др.
Човешкото тяло съдържа около 70-75% вода при новородените до около 60% на средна възраст. Две трети от нея е вътреклетъчно разположена. Тя е разпределена неравномерно в отделните тъкани и органи, като най-висок е процентът в нервната тъкан - 84%, следван от бъбреците (80%), мускулите (77%), кожата (70%). В мастната тъкан съдържанието и е най-ниско – едва 10%, поради което у хората с наднормено тегло общият процент вода е по-нисък в сравнение с този у слабите.
Извънклетъчната вода участва в състава на плазмата, лимфата, вътре очната, вътре ставната течност, както и тази в перитонеалната, плевралната и перикардната кухина, в ликвора и др. За да бъде постоянен обема на телесните течности, необходимо е да има баланс между приема и загубата на вода от организма. Последната се осъществява чрез отделителната система – средно около 1500мл/24ч, чрез дишането – около 300мл/24ч, чрез потта, както и невидими изпарения през кожата -700-800мл/24ч, с изпражненията - около 100-150мл/ ден.
Тези стойности показват, че баланс ще е на лице тогава, когато приеманата вода е между 2 и 2,5 литра за 24ч. Основни източници се оказват чистата вода, както и други консумирани течности, но да не забравяме, че и храната доставя около 30-35%, а метаболитните процеси в организма също, макар и в по-малка степен, осигуряват вода.
Повечето от нас асоциират недостатъчния прием на течности с чувството на жажда и сухите лигавици. Също толкова разпространено е и схващането, че дехидратацията е остро настъпило състояние вследствие рязка загуба на голям обем телесни течности при редица заболявания, инциденти, в условията на прегряващ климат. Истината обаче е, че дехидратацията е много по-често срещана във връзка със съвременните навици, във връзка с нерационалния избор на напитки и консумацията на по-солени храни. Тази дехидратация е хронична, а за наличието и можем дори да не предполагаме, оплаквайки се същевременно от редица здравословни проблеми.
Като цяло, липсата на адекватна хидратация в хроничен аспект се отразява в два основни аспекта. На първо място това е повлияването на метаболизма. Първоначално ензимната активност се забавя, а в последствие се променя и ритъма, при което се нарушават градивните процеси, потискат се възстановителните, а това от своя страна се отразява на работоспособността. Другият основен момент е автоинтоксикацията. Очистителна роля в организма имат потта, урината, издишания въздух, фекалиите. В условията на дехидратация елиминацията на отпадъчните продукти на обмяната не спира, но всичко протича на фона на по-висока концентрация в споменатите екскреторни пътища. Това рано или късно се отразява на самия елиминационен процес и ефективността му се опорочава, в резултат на което настъпва автоинтоксикация.
Разстройства на храносмилането. Известно е, че стомашните и чревни сокове са богати на ензими, но преди всичко те съдържат много вода - до 7 литра дневно. Недостигът на такава в организма няма как да не се отрази и на техния състав. В резултат се влошават храносмилането и абсорбцията, повишават се излишните газове, потиска се апетита. От друга страна, водата е основна част и от разположеният непосредствено до стомашната лигавица мукусен слой, който притежава киселинно протективна стойност. Отпадането на последната води до увреда на лигавицата и появата на гастрит и язва. При състояния на дехидратиране се установява забавяне изпразването на стомаха. По-продължителният престой на храната в него също е свързана с по-силно дразнене на лигавицата му. Освен това се създават и условия за връщане на стомашно съдържимо в хранопровода от минимална степен, до част от цялостната патогенеза на рефлуксната болест. За оптимизиране функцията на стомашно-чревния тракт, лекари препоръчват консумацията на вода преди, по време и след хранене.
Друг аспект на засягането на чревния тракт е хроничният запек. В дебелото черво става основната реабсорбция на вода от чревното съдържимо. Тъй като организмът се стреми да запази водно - солевата си хомеостаза (постоянство на състава), то тук е един от механизмите за съхраняването на обема на телесните течности. В резултат на това изпражненията стават твърди, изхождането трудно, понякога болезнено, създават се условия за образуване на фисури, хемороиди и хронични възпаления на дебелото черво.
Какви могат да са клиничните изяви на хроничната дехидратация?
Намалена работоспособност, лесна уморяемост, хронично безсилие. Рядко се стига до тежка отпадналост и невъзможност за изпълнение на основни дейности. Най-често се забелязва равнодушие към ежедневните задължения , липса на ентусиазъм, отегчение, потиснато настроение. Увеличаването на консумацията на вода има сравнително бърз ефект по отношение общото състояние. Обикновено възстановяването на силите е първото подобрение, което се изпитва при хронична дехидратация.
Често депресивните състояния са причинени от нарушения във водната хомеостаза. Смята се, че триптофанът – аминокиселина, източник на хормона на щастието – серотонина, се транспортира в мозъка при наличието на достатъчно вода. Допълнително смутения метаболизъм може да доведе до повишено разграждане на тези медиатори.
Хистаминът е медиатор, участващ във водно солевата обмяна. При дехидратация се регистрира повишение на нивото му. От друга страна той е и важен компонент в патогенезата наалергичните състояния. Затова и алергични прояви от страна на организма се асоциират с недостатъчното му хидратиране. Белите дробове са един от елиминационните органи, а водата е съставна част на жлезите, които се отварят в бронхиалните пътища. Недостатъчното им овлажняване може да предизвика респираторна симптоматика. Неслучайно адекватният воден прием и инхалациите заемат важно място в терапията на заболяванията на дихателните пътища.
Кожата също има отделителна функция. Потта играе не малка роля за екскрецията на токсичните отпадни продукти. В условията на дехидратация обаче, това става за сметка на силна концентрация на потта, което дразни кожната покривка. Това може да бъде причина за появата на екземи. Понижаване тургора на кожата, изсъхването на лигавиците са едни от основните признаци на дехидратацията.
Водно - солевата хомеостаза е може би най-силно зависима и от функционалното състояние на бъбреците. При ограничение на водния прием, настъпва концентриране на урината. В хроничен аспект това създава условия за образуване на камъни в отделителния тракт. Както тяхното наличие, така и липсата на промиваната функция на нормалната по състав и количество урина, увредата на самата лигавица, създават благоприятни условия за инфекции на пикочния тракт.
Интересен факт е, че зад обилното хранене може да се търси не друго, а жажда. Не рядко човек вместо течности, избира да утоли жаждата си с хранителни продукти с високо водно съдържание. Наред с необходимите ни течности обаче приемаме и повече калории. Обяснение на този феномен се търси от една страна в това, че консумацията на храна потиска жаждата, а от друга – умората, която съпровожда дехидратацията често се бърка с недостиг на енергия поради липса на калориен прием. Всичко това рефлектира и върху телесното тегло. Това трябва да бъде и още една гледна точка за включването на повече вода в диетите за контрол над килограмите.
Не на последно място по значение е ролята на водата в процеса на стареене. Всъщност намаляване на процентното и съдържание се наблюдава постоянно с напредване на възрастта, което лежи и в една от теориите за остаряването. Консумирайки достатъчно вода, можем да забавим, ако не да предотвратим последствията от изминалите години. Вече споменахме за ролята на водата за състоянието на кожата – за добрата еластичност. По аналогичен път може да се съди и за вътрешната среда на организма. Следователно можем да кажем, че чрез адекватната консумация на вода можем да предотвратим преждевременното остаряване.
Препоръчваните 1,5-2 литра течности на ден могат да се окажа разрешение на редица здравословни проблеми, да подобрят тонуса и качеството на живот, както и да профилактират проявата на нежелани състояния и заболявания.
Информация: www.google.com