Смокинята
за мен винаги се е свързвала с морето...... спомени как татко се катери
в някакав шубрак на Албена, целия в лепкавото мляко на откъснатите
плодове само за да угоди на мен и сестра ми. Сега когато имам възможност
да засадя смокиня в градината ни се зарових да разбера повече за нея.
Попаднах на какво ли не, изчетох няколко форума и много статии как,
какво, къде и защо.
В
пресните смокини се съдържат до 25 % захари, а в изсушените те достигат
до 75 % и то под формата на монозахариди, които са лесно и напълно
усвоим от човешкия организъм. Съдържанието на минерални соли на калция,
магнезия и медта е значително по – високо, отколкото в плодовете на
ябълката и гроздето. Смокиновите плодове са и ценна лечебна храна
разглеждана от много учени и деатолози.
Оказа
се, че най разпросранения сорт в България е Мичурин 10, има и много
други сортове но харектиристиките на този обхващат най ниските
температури. Пораженията от студ при него започват при температури под -19 градуса, а дърветата измръзват до земята при температури под -22 градуса. Името е дадено преди повече от 50 години от Радка Серафимова, след научните ѝ изследвания върху смокините в България. В различните райони на страната сорта е наричан Дребната смокиня, Али Паша или Кафява, а в местата, където няма други сортове я наричат просто "Българска смокиня".
Идеята
ми е по скоро тук да ви помогна както бабите казват: „Да завъдите
смокиня“. По форумите който прочетох попаднах на доста похвати за
вкореняване на резници от смокини, който няма да оспорвам защото може
при някой да са дали резултат. Има дървета който въпреки опитите ми
просто не пускаха корени или изсъхваха. Съвета ми е, разхождайки се
опитвайте плодовете и когато харесате някой запомнете къде е, ще му
дойдете на гости когато листата паднат.
Тук ще Ви опиша този който проработи при мен.
Материалът за резници се събира от здрави, добре развити със сигорност студоустойчиви дървета или храсти с плодове който сте опитали предварително. Резниците се събират през есента - непосредствено след листопада. Моят
опит показва, че резниците взети през пролета често пъти са измръзнали
клонки през зимата. Така, че за да играем на сигорно нека не чакаме
снегът да стигне един метър.
За вкореняване се използват едногодишни клончета от майчиното разтение
с дебелина 1,0-1,8 см, с къси междувъзлия. Много добър резултат се
получава от резници, при които горната част е едногодишна, а долната -
двегодишна, с дължина 20-23 см.
Важното за подготовката на резниците е да ползвате отстри лозарски ножици или ако имате възможнот нож за пресаждане. Долния
пререз се прави 2-3 мм под най-долната пъпка, тази зона е най-жизнената
част, от която се развиват основните корени. След отрязването с ножица
долният пререз се заглажда добре с остър нож. Горният отрез на резника
се прави около 1 см над горната листна пъпка. Мястото се намазва или потапя в разтопен восък – което от своя страна спира останалата влага в резника.
Следващата
фаза е прерязването на бутилка 1,5л или туба 3л от минерална вода в
горната част. Пробиваме дъното с нож на няколко места за да излиза
излишната вода. Почвата.... смесете каквато имате с малко прегоряла тор
от градината, ако нямате такава просто използвайте почвена смес от
магазина. Напълнете „саксията“ с почва притеснете за да излезе въздуха и
забийте резника в нея. Важното тук е да не опира в дъното а де е около
1см над него. Поливайте докато спрът да излизат мехурчета въздух, когато
водата се отцеди са готови да ги сложите на южен прозорец. ВАЖНО –
поливайте само когато пръстът Ви не усеща влага в почвата.
СЛЕДВА КАКВО ДА ПРАВИМ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА