Гастритът представлява възпаление на лигавицата на
стомаха. Той е сравнително често срещан, понякога с ясно изразена клинична
картина, но нерядко липсват каквито и да било оплаквания. По-често се наблюдава
хроничния гастрит, който се развива постепенно и с по-бедна картина. Острият
гастрит е с бърза еволюция и провокира сериозни оплаквания.
Причините за гастрит са комплексни. Най-често в
патогенезата участват неправилният режим на хранене, хроничната употреба на
някои медикаменти, хроничният прием на алкохол, инфекция с Helicobacter pylori и др. Последната се смята за сериозен фактор
не само за гастрита, но и за други гастро-интестинални заболявания. Около
половината от населението на Земята се счита за носител на тази бактерия. При
някои лица тя провокира възпалителни промени, при други – язвена болест, а в
отделни случаи се стига и до злокачествени промени. Определящият фактор за
еволюцията при такава инфекция не е един. Със сигурност има и генетична
предразположеност, като за това допринасят и други рискови фактори в
ежедневието.
Такъв фактор е употребата на медикаменти. Най-често свързваме стомашните
заболявания с прием на аспирин и нестероидни противовъзпалителни средства. Те
опорочават произвеждането на предпазващи лигавицата фактори, осигуряващи
адекватното и кръвоснабдяване и това провокира патологични изменения. Препарати
съдържащи кортикостероиди, желязо, химиотерапевтици и други могат да имат
иритативен ефект върху лигавицата. Алкохолната злоупотреба има директно
дразнещо действие, провокира повишаването киселинността на стомашния сок.
Подобен ефект има и тютюнопушенето.
Рефлуксът на жлъчно съдържимо също има неблагоприятен
ефект. Нормално жлъчката се отделя в чревния тракт и служи за усвояването на
мазнините. Благодарение на сфинктерна система нормално тя не се връща към
стомаха, но при патологични промени това е възможно.
Стресът е сериозен
фактор в патогенезата на много заболявания и тук също играе роля. Той повлиява
както кръвоснабдяването, така и имунитета, а също и предразполага към други
рискови фактори. Под стрес за организма обаче не разбираме само психически
такъв. Такъв има и при травми, свързани със сериозна кръвозагуба, при тежки
операции, изгаряния. Гастрит се наблюдава още при системни заболявания с
различна тежест, особено при чернодробна или бъречна недостатъчност.
Симптомите на гастрита най-често се изразяват в парене,
режеща до тъпа болка в епигастриума – най-горната част на корема, особено при
консумация на пикантни, пържени храни. Типични са още уригване, ранно засищане,
безапетитие, подуване на корема. Гадене и повръщане по-рядко се описват при
хроничения гастрит. Не рядко симптоми липсват. Това обикновено се наблюдава при
възрастни лица. Необходимо е да се знае, че оплавканията не винаги корелират с
тежестта на гастрита. Силно изразени такива могат да се наблюдават при
минимални изменения и обратното – тежък гастрит да не провокира симптоматика.
Кръвоизливи са рядка находка, обикновено са окултни, незабележими. Нетипичен е
сериозен кръвоизлив с хематеза (повръшане на кръв) и мелена (кръв в изпражненията,
лъскави изпражнения със зловонна миризма).
Насочващи за поставянето на диагнозата са именно върпосните оплаквания. Не по-малко значение имат и данните за съпровождащи рискови фактори. Освен тях обаче обикновено се провеждат и някои лабораторни изследвания за допълнителна оценка на състоянието. Най-важен за диагностиката на гастрита в съвременната медицина е гастроскопията. Чрез фиброоптичен препарат, въведен през устата се прави оглед на лигавицата на хранопровода и стомаха. По преценка се взима и биопсия. Такава се налага и във връзка с диагностиката на инфекцията с Helicobacter pylori. Хистологичният (тъканен) анализ освен това позволява установяването на метаплазия – заместване на нормалния за стомашната лигавица тип епител, с такъв, характерен за тънките черва, притежаващ и неговите функционални особености.
Информация: www.google.com