Други методи за установяването на инфекция са серологичен
анализ – търсене на антитела срещу Helicobacter pylori, дихателен тест с белязана урея (бактерията притежава
специрфичен ензим), както и изолирането на микроорганизма от фекална маса.
Лечението на гастрита включва на първо място промяна в поведението – редовно
хранене, с подходяща кулинарна обработка на храната и избягване на пикантните
елементи. Ограничаването употребата на алкохол и тютюнопушене е препоръчителна.
Дори се препоръчва редовна аеробна физическа активност с цел подпобряване на
перисталтиката. Най-важно е при възможност да се прекрати употребата на
медикаменти като аспирина и нестероидните противовъзаплителни средства. Допуска
се замяната с парацетамол или ако прекъсването им е нежелателно – то да са
подходящи лекарствени форми или приемът им да е съпроводен от средства,
понижаващи киселинността на стомаха или протектиращи лигвицата.
Медикаментозното лечение включва препарати, които директно
неутрализират солната киселина в стомашния сок, H2-блокери, като ранитидин,
фамотидин и др., потискащи действието на хистмина – хормон, стимулиращ
произвеждането на солна киселинаl; инхибитори на протонната помпа като омепразола,
които директно потискат освобождаването на киселината; протектори на лигавицата
– сукралфат, който полимеризира и образува филм върху стомашната лигавица. Друг
с подобно действие е бисмут субцитратът, който предпазва лигавицата както със
защитен слой, така и с повишена продукция на простгландини. Последните
осигуряват ефективно кръвоснабдяване на лигавицата. Освен това има данни, че
бисмут субцитратът е ефективен и в борбата с хеликобактера. При доказана
бактериална инфекция се провежда подходящ курс с антибиотик. Обикновено са два,
в комбинация с протонен инхибитори и лигавичен протектор за 10 -14 дневен
период. При гадене и повръщане се включват и антиеметични средства.
Информация: www.google.com
